ЕтрополеИстория

Етрополе има над 2500-годишна история. Животът тук възниква още в праисторическата епоха през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището много векове се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода - Етрополски проход и Златишки проход.

За произхода на името на селището има няколко хипотези: от старобългарското “Ънтрополе” – вътрешно затворено поле и тракийското “Етру – пара – бърза река.

През І – то хил. пр. Хр. тракийското племе трибали заема обширен район от двете страни на Западна Стара планина. Най – многобройните паметници, останали от това време са тракийските надгробни могили и останки от крепости в местностите „Чертиград”, „Боготвор”, ”Свети Атанас”, „Острума”.

Етрополе заема достойно място в историята на освободителното дело на българския народ през епохата на Възраждането. Етрополци участват в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, в легията на Раковски. В четата на Христо Ботев участват петима етрополци. С делото на Васил Левски е свързано с основаването на тайния революционен комитет в Етрополе през есента на 1870 г. За председател е избран етрополецът Тодор Пеев – революционер, учител, книжовник, съратник на Левски и Ботев.